Английски език

Граматика & Уроци

 

Реклама

 

ИНФИНИТИВ - THE INFINITIVE

Инфинитивът изпълнява служба на глагол и на съществително. Той означава действие или състояние, без да посочва лице, число и падеж.

I. Инфинитивът може да се употребява със или без частицата to.

1.

Инфинитивът без to се употребява:

 

а) След спомагателните глаголи do (did), shall, will; след модалните глаголи (освен used to, ought to и заместителите им have to и be to, когато имат модално значение; след израза have got to = have);
обикновено - но не винаги, след dare, need (вж. Молални глаголи).
б) След глаголи make със значение „карам", „принуждавам" и след let = „позволявам", bid - „заповядвам"; help - „помагам", може да се употреби със или без to:

 

Who made you do it?
Let me go.
Help
me (to) do it

Кой те накара да го направиш?
Нека аз да отида.
Помогни ми да го направя.

 

в) След глаголи, които изразяват умствено или физическо възприятие, като see, hear, feel, watch, observe:

 

I saw her come.
I heard
him sing.
We
watched them swim.

Видях я да идва.
Чух го да пее.
Наблюдавахме ги как плуват (да плуват).

 

Но когато глаголите от т. б и в са употребени в страдателен залог, тогава се употребявд to:

 

He was seen to go out.
They were heard to sing.
He was made to come.

Видяха го да излиза.
Чуха ги да пеят.
Накараха го да дойде.

 

г) След изразите rather (... than), had better (best), cannot but, need only;

 

I'd rather die than do it.

По скоро бих умрял, отколкото да го направя.

 

I had better go.

По-добре е да си вървя.

 

I cannot but believe you.

He мога да не ти повярвам.

 

You need only listen.

Трябва (необходимо е) само да слушаш.

 

д) След except само, с изключение на и but освен да:

 

There was nothing to do but watt.

Нищо не можеше да се направи освен да се чака.

 

She does nothing but sleep.

Тя само спи.

 

They do nothing except make excuses.

Те не правят нищо (друго), само sе извиняват.

     

2.

Ако а изречението има два или повече инфинитивв. свързани еъе съюзите and или or, to обикновено ее употребява само е първия инфинитив:

 

I want to see him and ask him.

Искам да го видя и да го попитам.

     

3.

В разговорния език to често се употребява без инфинитив, когато инфинитивът се подразбира от контекста, особено след глаголите want, wish, mean, try, allow, be going to, should (would) like, have to ( = must), ought to:

 

I was asked to go there, but I didn't want to.

Поканиха ме да отида там, но не исках.

 

You didn't tell her everything I wanted you to.

Ти не й каза всичко, което исках да й кажеш.

     

II. Както глаголът и инфинитивът:

1.

Има време и залог:

Tense

Active Voice

Passive Voice

Simple

to write

to be written

Progressive

to be writing

-

Perfect

to have written

to have been written

Perfect Progressive

to have been writing

-

 

     

2.

Употребява се с пряко допълнение:

 

I like to read books.

Обичам да чета книги.

     

3.

Определя се от наречие:

 

She can run quickly.

Тя може да тича бързо.

     

4.

Употребява се като част от съставното сказуемо (the Compound Verbal Predicate) с глаголите begin, continue, stop и модалните глаголи can, may, must, ought to, should:

 

She began to talk.

Тя започна да говори.

 

You should not have done that.

He трябваше да правиш това.

     

III. Инфинитинът се употребява и като определение, и като обстоятелствено пояснение за цел и резултат.

1.

Като определение:

 

He was the first to come.
Give me something to eat.

Той беше първият, който дойде.
Дай ми нещо за ядене (да ям).

 

При тази употреба инфинитивът замества подчинено определително изречение и често се превежда с такова изречение (както в първия пример).

     

2.

Като обстоятелствено пояснение за цел:

 

He did it to help me.
They came in quietly so as not to wake the children.

Той го направи (за) да ми помогне.
Те влязоха тихо, за да не събудят децата.

     

IV. След повелителната форма на глаголите come и go не се употребява инфинитив, а повелителната форма на съответния глагол и съюзът and:

 

Go and tell him to come.

Иди (и) му кажи да дойде
Иди да му кажеш да дойде.

 

Come and help us.

Ела да ни помогнеш.
Ела и ни помогни.

 

Но ако глаголът след come и go e to see ( = to visit), може да се употреби инфинитив:

 

Go to see her.
Come to see us on Sunday.

Иди да я видиш.
Ела да ни видиш в неделя.

V. След наречията enough, too, so и прилагателни като pleasant, good и пр. инфинитивът изразява резултат или следствие:

 

It is good to eat.

Това е добро за ядене. (Добро е, за да го ядеш.)

 

It is too good to be true.

Много е хубаво, за да бъде истина.

 

It is easy enough to remember.

Достатъчно лесно е (за) да се запомни.

VI. The Simple Present и the Progressive Infinitive (Active and Passive) се употребяват, за да се изрази действие, което става едновременно с действието на глагола в изречението:

 

It seems to be raining.

Изглежда, че вали.

 

I hear her come in.

Чувам, че влиза.

 

I heard her come in.

Чух я, че влиза.

 

The Perfect Infinitive (Active and Passive) показва действие, което предхожда действието, означено от глагола в изречението:

 

She is sorry not to have been there.
The plan seems to have been fulfilled.

Тя съжалява, че не е била там.
Планът, изглежда е бил изпълнен.

 

За употребата на the Perfect Infinitive след модалните глаголи вж. Модални глаголи.
Понякога се употребява Active вместо Passive Infinitive:

 

A house to let (to be let).
There is nothing to see there.

Къща за даване под наем.
Там няма нищо за гледане.

VII. Когато лицето, което върши действието, изразено с инфинитива, е различно от подлога на изречението, може да се употреби конструкцията for - to, като след for се поставя лицето (съществително или местоимение в косвен падеж), за което се отнася действието на инфинитива:

 

We stopped for them (for the children) to rest.

Ние спряхме, за да починат те (децата).

 

We stopped to rest.

Спряхме, за да си починем.

 

(stop и rest се отнасят за едно и също лице)

 

Тази конструкция се употребява и след безлични изрази като it is (in)neeessary, it is (im)possible (desirable, advisable и пр.):

 

It is necessary for him to be there on  time.

Необходимо е той да бъде там навреме.

VIII. Инфинитивът е произлязъл от отглаголното съществително и може да се употреби вместо съществително.

1.

Като подлог (Subject):

 

To see is to believe.

Да видиш, значи да повярваш.

 

To sleep in the open is very useful.

Да се спи на открито е много полезно.

 

To lean out of the window is  dangerous.

Да се навеждаш от прозореца е опасно.

 

Такива изречения, които започват с подлог-инфинитив, се срещат рядко. По-често, особено ако след инфинитива има някакво пояснение, той стои след сказуемото, а пред сказуемото се поставя местоимението it, което не се превежда на български:

 

It is very useful to sleep in the open.

Много е полезно да се спи на открито.

 

It is dangerous to lean out of the window.

Опасно е да се навеждаш от прозореца.

     

2.

Като сказуемно определение (Predicative):

 

Her job is to write letters.

Длъжността й е да пише писма.

 

To see it means to understand it.

Да го видиш, значи да го разбереш.

 

Our desire is to get a good  education.

Нашето желание е да получим добро образование.

     

3.

Като допълнение (Object):

 

I want to read the book.
We asked her to help us.
I told her to write.

Искам да прочета книгата.
Ние я помолихме да ни помогне.
Аз й казах да пише.

 

За употребата на инфинитива в конструкция със страдателен залог (виж - Страдателен залог).

   

 

 

Реклама

Последно от форума

  • ??ма мнени?

Join our Newsletter

Sign up for our newsletter for all the
latest news and information

Newsletter brought to you by MailChimp.