Граматика на глагола ПДФ Печат
Понеделник, 26 Юли 2010 08:28

 

ГРАМАТИКА НА ГЛАГОЛА В ИСПАНСКИЯ ЕЗИК

Глаголът е част на речта, която изразява:
- съществуване: Yo vivo.
- сътояние: Las vacas enfermaron.
- действие: El caballo corre.
- чувства: Te amo.
- събития: Llueve.

По своята формална характеристика, е онази част на речта, която претърпява най-много изменения. Така той има полиформален характер ( напр. Глаголът escribir има 6х14=84 форми)

Глаголни категории

Глаголът е съставен от част, която не се променя, наречена корен, и друга, коята е премнлива, наречена наставка. Всички промени, които глаголът претърпява в различните си форми, посочват неговите различни категории, които са: залог, наклонение, време, лице, число, вид.

Залогът посочва отношението между обекта и субекта на действието. Ако субектът е реалният вършител, залогът е диятелен. Ако субектът е цел на действието, и граматическият и логическият подлог се различават, залогът е страдателен.

Наклонението посочва различните начини за изразяване на глаголното значение. В испанският език има 5 основни наклонениея –
infinitivo, indicativo, subjuntivo, imperativo и potencial. Въпреки това модалният статут на potencial е спорен, тъй като се числи към времената на indicativo.
1. Изявителното наклонение посочва действието като реално.
2. Подчинителното наклонение посочва дейстие, подчинено на друг глагол, изразяващ желание, страх, предположение и тн.
3. Повелителното наклонение изразява желание, заповед, молба, съвет.
4. Неопределителното наклонение посочво глаголът в неговото значение, без да го съотнася към лице, число и време и е съставено от безличните форми на глагола –
infinitivo, participio и gerundio.
5. Условното наклонение посочва дейстието като условно, зависещо от някакво условие.

Времето посочва кога се извършва глаголното дейстие и може да бъде сегашно, минало и бъдеще. От формална гледна точка времената са прости и сложни, перфектни или продължителни, абсолютни или абстракти.
Всяко наклонение на глагола съдържа едно или повече времена:
1. Infinitivo – infinitivo: simple/compuesto
gerundio: simple/compuesto
participio: simple
2.Indicativo – tiempos simples: presente, preterito imperfecto, preterito perfecto simple, futuro, condicional
tiempos compuestos: preterito perfecto compuesto, preterito pluscuamperfecto, preterito anterior, futuro perfecto, condicional perfecto.
3.Subjuntivo – tiempos simples: presente, imperfecto, futuro
tiempos compuestos: preterito perfecto compuesto, pluscuamperfecto, futuro perfecto
4. Imperativopresente
Лице и число. Всяко едно от глаголните времена има различни форми:
1.
Infinitivo има една и съща форма във всички случаи.
2.
Indicativo и subjuntivo имат 6 различни форми за всяко време, просто или сложно, които отговарят на трите лица и двете им съответстващи числа.

Първо лице посочва кой или кои говорят.
Второ лице посочва на кого или на кои се говори.
Трето лице посочва за кого/какво или за кои/какви неща се говори.

3.
Imperativo разполага с 5 форми в едно единствено време, сегашно.

Видът на глагола посочва как се развива действието и е категория, която охарактеризира глагола според неговата същност. Действието може да бъде
instantaneo ( morir ), reiterativo ( clavar ), durativo ( amar ), както и свършено или несвършено – perfectivo/imperfectivo.
Всички сложни времена и минало свършено просто време са перфективни, а останалите – имперфективни.





Употреба на глаголните времена

Времената посочват моментът, в който се извършва дейстието, и биват сегашни, минали и бъдещи –
presente, pasado o preterito, futuro. Биват различни видове: 1.а) времена от сегашен план – presente, futuro, preterito perfecto и др. Б) времена от минал план – imperfecto, condicional. 2a) прости б) сложни 3а) абсолютни – когато дейстието е изразено в един от цитираните времеви периоди б) относително – когато се съотнася с друго действие, пр. El tren iba a Madrid.
Трябва да отбележим, че сегашните, бъдещите и миналите времена не винаги съвпадат със съответното хронологическо време, т.е има глаголни форми, които не се отнасят към опрделенен хронологически момемт, а към обичайни действия – пр.
El autobus pasa a las seis.

Повелително наклонение

Употребява се само в
presente. Представлява абсолютно време, което изразява молба, съвет, заповед и др., които посочват действие в перфективен аспект в бъдещ момент. Характеризира се с това, че притежава само по 2 форми за двете числа, тъй като е невъзможно човек да дава заповед сам на себе си, а само на този, който ни слуша. Въпреки това, е възможно да даваме заповеди, които ни засягат лично – 1л. Мн.ч, както и на Него и на Тях – 3 л. Едч и мн.ч. В цитираните случаи, използваните форми не са собствени, а принадлежат на presente de subjuntivo.
Основни грешки при употребата на
imperativo:
1.
Infinitivo вместо формата за 2л.мн.ч
2.
Infinitivo+os вместо контрахираната форма за 2л.мн.ч ( cantaros вм. Cantaos)
Въпреки това, формата
A+infinitivo се смята за правилна.

Неопределително наклонение
Базличните форми на глагола, инфинитив, причастие и деепричастие, не изразяват време, а аспект, и заради двойното си значение, заемат междинно положение между номиналната и вербалната синтагма.
Инфинитивът е действие и се употребява винаги в изречения, заедно със друга спрегната форма на някой личен глагол. Функционира като име:
1. Подлог, с или без член:
Querer es poder.
2. Определение в копулативни изречения:
Querer es poder.
3. Пряко допълнение:
Quiero comer.
4. Непряко допълнение:
Vine para estudiar.
5. Номинални или вербално допълнение:
Estudiaba sin cesar.

Деепричастието функционира като наречие и може да бъде обстоятелствено пояснение на някой глагол, без да попуска други пояснения, с изключение ва глаголните допълнения. Изразява едновременност или продължителност. Употребява се като:
1. глаголни перифрази
2. прилагателно:
Vi una casa ardiendo.
3. обстоятелствено пояснение за причина
4. обстоятелствено пояснение за начин
5. копулативен глагол

Причастието функционира като прилагателно и се мени по род и число, с изключение на употребата му след глагола
haber.Употреба:
1. При образуване на сложните глаголни времена
2. При образуване на стардателен залог със
ser и estar
3. В перифрази
4. Като вербално прилагателно:
Comimos carne asada.
5. Като независим член на подчинените абсолютни конструкции, като има свой собствен подлог:
Terminada la clase, nos fuimos.

Спрежение на глагола
Това е съвкупността от всички възможни форми, които той може да приема при изменението на неговите категории.Т.е изреждане на всичките му форми. В испанският език има три спрежение: 1во -
AR, 2ро-ER, 3то-IR.

Видове глаголи
A) Според спрежението си глаголите биват
А1 – спомагателни: спомагат при формиране на времената или конструкциите на други глаголи. Само като спомагателни в испанския функционират два глагола –
haber и soler. Освен тях като спомагателни функционират и редица самостоятелни глаголи: ser, estar, ir,venir, acabar и др.
А2 – правилни: глаголи, които приемат общите окончания и не променят основата си.
А3 – неправилни: менят основата си или имат специални окончания, или и двете. Неправилността им се проявява в конкретни времена, които могат да бъдат обобщени в няколко групи:
- в сегашно време: на изявително и подчининтелно наклонение
- в минал план:
preterito perfecto simple de indicativo, imperfecto и futuro de subjuntivo и понякога в причастието
- в бъдещ план:
futuro de indicativo и condicional simple
А4 – безлични глаголи. Употребяват се само в 3л.ед.ч. Към тях спадат:
- глаголи за атмосферни и природни явления и феномени:
llover, nevar, trovar, lloviscar, cellisquear, amanecer, atardecer, oscureces
- глаголът
hacer в славосъчетанията: hace calor, frio, viento, sol, falta, importancia
- глаголите
ser и estar в безлични изрази: еs importante, obvio….esta bien, mal
- глаголът
haber в 3л.ед.ч
- глаголите
basta и conviene
- редица лични глаголи като
poder
-
pasar, ocurrir, acontecer, acaecer, suceder паследвани от просто или сложно наречие
А5 – дефектни или непълни глаголи. Не се употребяват във всичките си времена, лица или наклонения. Т.е липсват някои от формите им. Биват три групи:
- глаголи от рода на
pasar, ocurrir, acontecer, suceder, acaecerq ataner, concernir, aplacer и incumbir – употребяват се само в 3л ед ч и 3 л мн ч
- глаголи като
preterir, colorir,abar, adir, desabrir – само в infinitivo и participio
- глаголи от рода на
abolir, manir, embair, empedernir,guarnir, aguerrir, garantir – само в тези форми, чието глаголно окончание започва с гласната I.
Б) Копулативни глаголи – свързват подлога със сказуемото определение, формирайки съставното именно сказуемо. Определението може да е номинална синтагма –
Luis es medico, прилагателно – La manzana esta verde или пропозиционална синтагма – Soy de aqui. Като копулативни функционират ser и estar, но такава функция приемат и други глаголи – seguir, andar, ir, dormir, llegar + определителна синтагма: Luis sigue enfermo.

В) Предикативни глаголи – те са ядро на сказуемото и биват преходни и непреходни.
- непреходните глаголи изразяват действие, завършено без необходимост от пряко допълнение. Дийствието не преминава към друг обект, лице или животно.
- Преходните глаголи изразяват действие, което пада върху друг обект, лице или животно, които са преки допълнения. За да порделеним глаголът е преходен, трябва да видим кое е прякото му допълнение. Много преходни глаголи функционират и като непреходни, но обратното е невъзможно. Към преходните глаголи спадат също номиналните и прономиналните глаголи, а посбледните биват възвратни и взаимни.

Номиналният глагол е преходен, чието пряко допълнение е име.
Juan bebe agua.
Прономиналният глагол е този, чието пряко допълнение е местоимение.
Juan se lava – възврантен глагол. Los dos se aman – взаимен глагол.

Г) Пределни и непределни глаголи
Пределните глаголи означават действие, което трябва да достигне до своя край да се изчерпа –
saltar, abrir, besar
Непределните са действие в неговата продължителност, без да е необходимо да се стигне до края –
amar, vivir

Д) Лични и безлични глаголи
Личните глаголи се спрягат във всички глаголни лица.

Е) Спомагателни и самостоятелни
Самостоятелните глаголи притежават сове собствено значение.

Ж) Модални глаголи.
Изразяват отношението на говорещия към действието, изразено с инфининива. Употребяват се винаги с инфинитив на друг глагол. Такива са
querer, poder и deber.

автор: tibito