Правописни правила в испанския език

1) Прилагателни имена от които могат да се образуват абстрактни съществителни окончаващи на – “еса”, се изписват с “z”,а не с “s”.
Пример:
- triste – tristeza ; limpio – limpieza etc.

2) Глаголи окончаващи на “der” i “dir” и от които могат да се образуват отглаголни съществителни окончаващи на “сион” се изписват с “s” а не с “c”.
Пример:
- difundir – difision; comprender – comprension;

3)Глаголи чиито инфинитивни форми окончават на – “хер” или “хир” , се изписват с – “ger” и “gir” а не с “jer” или “jir”. Изключения – crujir ; tejer;

4) Думи които окончават на – “ахе” , в испанския език се изписват с j ,а не с g .
Пример: plimaje;

5) Звукосъчетанието “хен” , се изписва с буквите gen , а не с jen . Изкл. Ajeno , berenjena;

6) Думи които започват с “уе” , “уи” , “ум” , “омо” , “етеро” се изписват с “h” :
huelvo , huida , hidrogeno , humedo ;

7) Испанският правопис не позволява да се изписва “m” в крайна позиция :
Adan, Vietnan etc.

8) “ch” , “ll” , “rr” никога не се пишат в края на думата. Тези букви могат да заемат начална и средна позиция.Когато са в средата на думата са оградени от гласни звука:
muchacho,perro,pollo etc.

9) В началото на дума , никога не се пише “rr” , но се произнася двойно. Когато дума започваща с “r” служи като саставна част за образуване на нова сродна дума , това “r” се удвоява :
ropa – guadarropa , regular – irregular;

10) Не се пишат една до друга следните букви : np , nb , mf , mv; Те съответно преминават в следните буквосъчетания : mp , mb , nf , nv:
imposible , enfermo envolver etc.

11) Наставката “sion” се изписва така а не “cion”

12) Наставката “mente” не влияе на графичното ударение на думите :
lento - lentamente , pailatino - paulatinamente , general – generalmente etc.

13) Някои думи се изписват с различни букви:

/к/ - k – в думи от чужд произход ( kilometro , kimono)

- c – пред гласните а,о,u (clima , continento , coche)

- q(u) – пред гласните е ,i (querer , quince , queso , pequeño , poquito)

/г/ - g(u) – пред гласните е,i (guerra , guinda)

/х/ - g – пред гласните e,i (ginete , giro )

- j - пред гласните e,i (ejedrez , crujir )

За разлика от българския език , където тоничното ударение не се изписва графично в испанския език то се маркира графично с зависимост от няколко правила :

1) по принцип броят на сричките в дадена дума се определя по броя на гласните в нея.

2) Дифтонг – съвкупност от силна и слаба гласна ( силни гласни – а ,е,о слаби – i,u) Дифтонгът не се дели на срички.

3) Разрушаване на дифтонг – когато има съвкупност от силна и слаба или слаба и силна гласна със тонично ударение върху слабата винаги се изписва графично ударението;

4) Две силни гласни гласни една до друга образуват две срички ,а две слаби гласни – дифтонг.

1 – во основно правило : думи които окончават на гласен звук + “n” , “s” – тоничното им ударение пада по правило върху предпоследната сричка.
Jo – ven , pi – den , mu – chos etc. (сричките се броят от дясно на ляво)

2 – ро основно правило : думи които завършват на съгласен звък ( без “n” , “s”) носят по правило тонично ударение на последната сричка.

3 – то основно правило : думи завършващи на гласен звук имат тонично ударение на предпоследната сричка;
При нарушаване на някое от тези правила се поставя графично ударение.

Графичното ударение винаги съвпада с тоничното на дадена дума.