Правописни правила в испанския език
1) Прилагателни имена от които могат да се образуват абстрактни съществителни окончаващи на – “еса”, се изписват с “z”,а не с “s”.
Пример:
- triste – tristeza ; limpio – limpieza etc.
2) Глаголи окончаващи на “der” i “dir” и от които могат да се образуват отглаголни съществителни окончаващи на “сион” се изписват с “s” а не с “c”.
Пример:
- difundir – difision; comprender – comprension;
3)Глаголи чиито инфинитивни форми окончават на – “хер” или “хир” , се изписват с – “ger” и “gir” а не с “jer” или “jir”. Изключения – crujir ; tejer;
4) Думи които окончават на – “ахе” , в испанския език се изписват с j ,а не с g .
Пример: plimaje;
5) Звукосъчетанието “хен” , се изписва с буквите gen , а не с jen . Изкл. Ajeno , berenjena;
6) Думи които започват с “уе” , “уи” , “ум” , “омо” , “етеро” се изписват с “h” :
huelvo , huida , hidrogeno , humedo ;
7) Испанският правопис не позволява да се изписва “m” в крайна позиция :
Adan, Vietnan etc.
8) “ch” , “ll” , “rr” никога не се пишат в края на думата. Тези букви могат да заемат начална и средна позиция.Когато са в средата на думата са оградени от гласни звука:
muchacho,perro,pollo etc.
9) В началото на дума , никога не се пише “rr” , но се произнася двойно. Когато дума започваща с “r” служи като саставна част за образуване на нова сродна дума , това “r” се удвоява :
ropa – guadarropa , regular – irregular;
10) Не се пишат една до друга следните букви : np , nb , mf , mv; Те съответно преминават в следните буквосъчетания : mp , mb , nf , nv:
imposible , enfermo envolver etc.
11) Наставката “sion” се изписва така а не “cion”
12) Наставката “mente” не влияе на графичното ударение на думите :
lento - lentamente , pailatino - paulatinamente , general – generalmente etc.
13) Някои думи се изписват с различни букви:
/к/ - k – в думи от чужд произход ( kilometro , kimono)
- c – пред гласните а,о,u (clima , continento , coche)
- q(u) – пред гласните е ,i (querer , quince , queso , pequeño , poquito)
/г/ - g(u) – пред гласните е,i (guerra , guinda)
/х/ - g – пред гласните e,i (ginete , giro )
- j - пред гласните e,i (ejedrez , crujir )
За разлика от българския език , където тоничното ударение не се изписва графично в испанския език то се маркира графично с зависимост от няколко правила :
1) по принцип броят на сричките в дадена дума се определя по броя на гласните в нея.
2) Дифтонг – съвкупност от силна и слаба гласна ( силни гласни – а ,е,о слаби – i,u) Дифтонгът не се дели на срички.
3) Разрушаване на дифтонг – когато има съвкупност от силна и слаба или слаба и силна гласна със тонично ударение върху слабата винаги се изписва графично ударението;
4) Две силни гласни гласни една до друга образуват две срички ,а две слаби гласни – дифтонг.
1 – во основно правило : думи които окончават на гласен звук + “n” , “s” – тоничното им ударение пада по правило върху предпоследната сричка.
Jo – ven , pi – den , mu – chos etc. (сричките се броят от дясно на ляво)
2 – ро основно правило : думи които завършват на съгласен звък ( без “n” , “s”) носят по правило тонично ударение на последната сричка.
3 – то основно правило : думи завършващи на гласен звук имат тонично ударение на предпоследната сричка;
При нарушаване на някое от тези правила се поставя графично ударение.
Графичното ударение винаги съвпада с тоничното на дадена дума.