Rechtschreibung Правопис

1.   Дълга и къса гласна.
В немския език се различават дълги и къси гласни. В много случаи отделни думи се различават само по дължината на гласната, напр. fühlen – füllen, Ofen – offen.
Дълги гласни може да има само под ударение, някои от гласните под ударение са дълги, други са къси. 

2. Означаване на дълга гласна.

 2.1 посредством удължително h (Dehnungs-h), което не се произнася.
· между гласна и следващо “е”: sehen, früher.
· след гласна, когато следва l, m, n, r: wohl, lahm, Fahne.

2.2 дълго “i" се записва като “ie“, чете се само [i:]: Miete.

2.3 чрез удвояване на гласната: Kaffee, Saal, paar, Paar. 

3. Дълга гласна без специално обозначаване.
Дълга гласна не се обозначава специално, когато е в отворена сричка. Отворена е тази сричка, която завършва на гласен звук: da, No-te, ha-ben.

4. Означаване на къса гласна.
Къса гласна има в затворена сричка, т.е. пред две или повече съгласни: Dorf, antworten, lang, waschen.

Късата съгласна се сигнализира посредством удвояване на съгласната след нея: fallen, lassen, schnell, Tasse.
kk се записва като ck: wecken, decken.
zz се записва като tz: sitzen, trotz, Witz.